Space bound

А колко много думи из душата ми се бият
и се борят една със друга
омразата души ,като някаква хрътка
а любовта иска да избяга , била вече луда.
А аз ,
чувствам се като празно огледало
няма вече ничии образ
прашно , прашно , прашно е изцяло
пък самата аз превърнах се във спомен, тъжна песен..
И малко повече този юли във мене все така страда
за лятото , за теб , за морето
за слънцето , за пясъка , за искрата
плъзнала се от ляво на ребрата , тоочно из сърцето ми.
Но беше мъничка , искричката ,
не успя да пробие даже дупчица
да стигне по дълбоко , из морето ми
не успя дори да го преплува..
И се удави , тялото и мъртво се носеше
така и онова , което изпитвах към теб
сега ми носи една неприятна носталгия ,
която сякаш с пръчка боде те
и не си виновен , никак даже ,
напомни ми , че всички сте еднакви
не заслужавате нищичко ,
ни най малко обаче ,
искрицата плъзнала се ,
и се разбила ,
из рифовете на сърцето ми..

Nobody knows me I'm cold
Walk down this road all alone
It's no one's fault but my own
It's the path I've chosen to go
Frozen as snow I show no emotion whatsoever so
Don't ask me why I have no love for these motherfucking hoes