Black winter day


Ако болката ми можеше да вика ,
би крещяла до полуда..
Ако бях , нещо повече от вихър ,
една свободна , волна птица..
Но винаги ще бъда зима ,
в гърдите нося си един декември ,
бяла , скована пустиня
със сняг в дробовете и в себе си.
Пулсът на айсберг е , и една тишина
там живее,
Там е - и от ляво , и от дясно ,
камък в гърдите
и един кошмар душата пристяга на тясно.
Стоя на спуснати завеси и мрак ,
нямам очи за тази реалност,
която бавно навива се и троши ,
гръбнака ми , заедно с моята цялост..
А , аз съм тъжна,
изгасна моят плам ,
като счупен стълб стоя из мрака ,
избяга от тялото мойта душа
и сега само механично тиктакам..