Boogie man




И стоя пред огледалото си
Фауст си разигравам
и с Дявола си водим диалог
душата си поставям аз пред него
и да вземе чувствата ми - най големият порок!
Защото нямам вече достатъчно туптежи
всичко под ребрата ми умря
и като едно угаснало огнище
няма дори едничка искра..
нямам нито усмивки вече
нито блага дума
нямам смях
а камо ли любов
гори из тялото - затвор , проклетата омраза
и прегазва всичко
до дебрите на онзи ад , на онзи терор
ада в който гния до изнемога
който е денят ми , и ноща
който хапе , като бясно куче
и изтормозва
остатъка от скъсаната ми душа ?!
и не мога да мисля от болка
не мога стон дори да издада
бутлирам в себе си кошмара
надявайки се по този начин уж да се спася...
а той е шала ми
и ме задушава
той е примката около врaта
която все повече и повече се пристяга
и знам че от отдавна не съм жива
но не мога и да умра..
заклещена между собственият си ад
и това което за рай минава
заклещена между четири стени
часовника просто си отброява
всички онези призраци ,
пародии , бледи на мене си..

"this is everything thats ripping you apart
but you act like its just a little scar "