Matches to paper dolls



"И когато искам теб
ти ми даваш само спомени.."
както пееше се из песните
когато искам , но не мога
и сама се спирам , тежко е!
когато вътрешно се самоизяждам
мислейки за теб
когато толкова боли , че не успявам
не успявам , да преглътна болежката..
толкова трудно ми е
да не ти пиша
или да ти се усмихвам само , виждайки те
толкова съм ясна
като отворена книга
дори без бележките на автора..
някак смешно е.
толкова навътре ме измъчваш
като вреден навик станал си.
И толкова неуспешни са ,
опитите
да съм отново цяла
неестествено е ? не смяташ ли?
силата ми измерва се в самотност
която равна е на ритъма
който е от ляво и говори
и иска , и плаче , разтриса се , вика и стихва
чувствата ми правят ме слаба
бих ги продала на някого
бих ги убила , погребала , спряла
но не са одушевени ..
като вълни по рифовете ми разбиват се..давят ме!
Подлеза изчезна пръв ,
веднага щом си тръгна.
след това скри се паважа ,
след него стопиха се и хората
метрото изгуби своята посока
съществото ми парализира се от болка
всичко изгуби очертанията си
избледня пред мене света
като сграда се срина
стоя в отломките на душата си..
и търся още причината..

The keeper



Душата ми изгаря и се преобръща ,
цялата полепнала е в тиня
поглеждайки назад,аз се извръщам
миналото някак си ме провокира.
Шептя на някой друг , но не на тебе
не вярвам в хора , разбиващи думи
чупещи светове , правещи промени
отекват още вътрешно , всичките безумия..
Навярно аз съм виновна
станала съм толкоз дива
тичам само с вълците и вятъра
същината ми - една пустиня
прекоси я ако можеш , потърси цветята
някъде съдържа се един оазис
във който крия се от дните черни
някъде но не го показвам
само той остана , непревзет е!
Там е моята светиня
моето съкровище
моят въздух , светлина и сила
крепяща ме
градяща наново световете ми ,
там където съм цяла и ранима ,
където свършват всичките фасади
дори и дизайна да е леко грешен
където няма ровове обвити със кошмари
и се преплитат думи със сърцето ми
и все още силно вярвам
макар на повърхноста си да отричам
човешките
емоции
още
дишат в мен
и докосвам се
до тях
със сетивата си
макар че
не са осезаеми
материални или преходни..


"The untrained eye thinks shes got it all together
But the first time I seen her smile I knew better"

Brighter day



Светът ми доста честичко умира
самата аз съм станала една Сахара
но надеждата винаги ще ми се намира
зад пряката ,
на улицата ,
срещу светофара.
И всеки път във който
гарда си отпусна
за всеки който уж си струвал
ми се ще наобратно да си се избродя
да се застрелям
и самоизключа.
Но в крайна сметка
винаги ще има слънце
и някой който ще да те усмихне
независимо от всички грешки
сърцето блъска !
още !
не е спряло !
тук е!
Когато буриите във мен се вихрят
и самата аз не се понасям
когато в огледалото образа ми друг е
и дори не мога да си се позная
и всичко ми е толкова студено
и някак бездушно , безразлично
и зимата като растение вирее
ми се щеше да бъда друга , някоя различна
но няма , няма , няма , няма да се откажа
независимо всичките сезони вътре
след всеки студ
пристига нова пролет
нова цел
и смисъл!

Run with the wolves



Измислиците в животът ми не струват
че даже и самият той по себе си
понякога
понякога
говоря си със вятъра
и живея с вътрешните си виелици
разкъсвам се от два ужасни вълка
и все печели лошият
защото храня го със злоба
и не понасям човека в който се превръщам
не го понасям , чак до изнемога.
А той ме пази , злият вълк
пази и сърцето ми
защото хапе всеки , който иска да е близо
омръзна ми от изкуствени бъртвежи
които често преобръщат моето сиво
които карат ме да вярвам
да се чувствам някак по специална
но душата ми е студена , душата ми е камък
не мисля че е хубаво , но знам че трябва.
а кой си ти , че идваш да объркваш
това , което вече е умряло
кой си ти да идваш , да възвръщаш
това което е забравено , нецяло..
и после да си тръгнеш , толкова набързо
колкото дойде и после няма
дума или мисъл
която да я чуствам ,
да я бъда
да я зная..
и всъщност ми е толкова студено
цялата съм пуста
и кого залъгвам
днес погребах всичките си чувства
не го желаех , ала бях принудена
мога да си казвам че не искам
че не вярвам , че не ми и пука
мога и да лъжа , да притискам
спомена за теб , който ме побърква
за това просто го оставям
а той превръща се във буря
такава , каквато не успявам
да преборя и тя просто ме обгръща..