Tuesday, March 29, 2011

Matches to paper dolls



"И когато искам теб
ти ми даваш само спомени.."
както пееше се из песните
когато искам , но не мога
и сама се спирам , тежко е!
когато вътрешно се самоизяждам
мислейки за теб
когато толкова боли , че не успявам
не успявам , да преглътна болежката..
толкова трудно ми е
да не ти пиша
или да ти се усмихвам само , виждайки те
толкова съм ясна
като отворена книга
дори без бележките на автора..
някак смешно е.
толкова навътре ме измъчваш
като вреден навик станал си.
И толкова неуспешни са ,
опитите
да съм отново цяла
неестествено е ? не смяташ ли?
силата ми измерва се в самотност
която равна е на ритъма
който е от ляво и говори
и иска , и плаче , разтриса се , вика и стихва
чувствата ми правят ме слаба
бих ги продала на някого
бих ги убила , погребала , спряла
но не са одушевени ..
като вълни по рифовете ми разбиват се..давят ме!
Подлеза изчезна пръв ,
веднага щом си тръгна.
след това скри се паважа ,
след него стопиха се и хората
метрото изгуби своята посока
съществото ми парализира се от болка
всичко изгуби очертанията си
избледня пред мене света
като сграда се срина
стоя в отломките на душата си..
и търся още причината..





1 коментара:

Myxomorka said...

това все едно аз съм го мислила...мн е трудно...но съм сигурна, че нещата се случват, когато вече не ги очакваме, но дълго сме били търпеливи :)) знам ли...