Brighter day



Светът ми доста честичко умира
самата аз съм станала една Сахара
но надеждата винаги ще ми се намира
зад пряката ,
на улицата ,
срещу светофара.
И всеки път във който
гарда си отпусна
за всеки който уж си струвал
ми се ще наобратно да си се избродя
да се застрелям
и самоизключа.
Но в крайна сметка
винаги ще има слънце
и някой който ще да те усмихне
независимо от всички грешки
сърцето блъска !
още !
не е спряло !
тук е!
Когато буриите във мен се вихрят
и самата аз не се понасям
когато в огледалото образа ми друг е
и дори не мога да си се позная
и всичко ми е толкова студено
и някак бездушно , безразлично
и зимата като растение вирее
ми се щеше да бъда друга , някоя различна
но няма , няма , няма , няма да се откажа
независимо всичките сезони вътре
след всеки студ
пристига нова пролет
нова цел
и смисъл!