21 questions





"Boy , its easy to love me now , would you love me if I was down and out? Would you still have love for me?? "

Понякога имам чувството , че правя само грешки . Грешки , които се нижат една след друга , грешки точно като дните и не мога да спра да ги повтарям и не мога да спра да бъркам.
Грешна във всеки един аспект , във всяка една мисъл и ми личи по всяка една изречена дума , личи ми по гласа , по усмивката.
Станала съм прекалено параноична , страх ме е от всички , страх ме е от въпросите , които така отчаяно не спират да се въртят в главата ми и още по жалкото е , че не ме е страх толкова от самите въпроси , колкото от това което ще получа в отговор , защото ще са думи които биха ме наранили , защото истината в повечето случей боли и не мога да говоря не мога да питам.
Страх ме е от това , че имам чувството че той мрази човека който съм , с всичите ми кривости и кофти дни , защото само като го слушам и се възприемам като най - негативният човек на света?
Нима проблема е в мене , защо всеки се спира само до повърхността и не иска да погледне нещата в дълбочината.
Или съм една типична драма - куийн и правя от нищото нещо.
Да ама никой не знае какво е времето вътре в мен
истински би те обичал този , който обича твоите недостатъци , който те обича в кривите ти дни , който те обича въпреки че си рошава или че не си си оправила лака , за който няма значение нищо , освен това че ти си до него...
А аз съм толкова ръбава и всичко ми е наобратно
и в повечето време се чувствам ядосана и ме е страх от това , че той
би ме оставил , би ме наранил , защото винаги съм свикнала с това
че накрая винаги аз съм наранена ..
Прекалено ли съм емоционална , лесно запалима , импулсивна
всеки който е далеч от ежедневието ми му изглеждам по един начин , за това и повечето хора НЕ ги допускам до живота си
не допустима искам да съм
не допускането е в повечето случай един плюс , хората не могат
да те съдят постоянно за това което си и това което правиш.
А някой ги допускам в страх , да не се уплашат от това в което се състои моят свят... , защото не винаги е цветно
и понякога сивотата превзема и доминира
и да страх , страх , страх
на всеки един ред го има ,
ако той знаеше колко много държа на него
би ме разбрал предполагам..

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

И витае винаги една буря , там някъде под всичките ми пластове през които се усмихвам , само като съм с него тя утихва ,
но иначе бошува
и обгръща всичко , бурята която погребва сградите , която ги обгръща с черният си дим , която не се интересува от хората ,
която чупи душите на парчета
чиято пара до толкова гори плътта , че се разтича
и всичко това в един празен град
по асфалтените ми улици ,
чийто посоки са лъжовни
обикалят по тях все хора
които ги е страх от себе си , да потърсят себе си
страх ги е да се изгубят , защото може би никога няма да се намерят.
Няма да намерят съществото си
нито по асфалтената , нито по калдъръмената улица ,
нито зад завоя или на кръстовището ,
защото като си в колата , през повечето време
си на автопилот и управялва само твоя страх ,
затова и катастрофираш
и се стига до крайната амнезия
в която спомените не достигат и те мъчат
и забравяш кой си .
Ето за това идва бурята
ето затова се разпростира във всеки от нас
за да ни накаже за егоизма
за неразбирането
за недопускането
за лъжите
ето за това вали
вали сняг , вали лед , вали градушка
и небето е нажежало до кръв
и за това облаците се бият
и всичко е в светкавици ,
светът ви е в светкавици
превземат ежедневието
срутват се върху безпомощното ви тяло
и разкъсват съзнанието ви..
размиват страха
и се подчиняваш на едната неумолима стихия
пред която се прекланяш..


В мен ли е вината , винаги се запитвам ,
докато въпроса , не се превърне
в поредното невидимо напомняне
рано сутрин преди да станеш
и да се удавиш в горчилката на кафетото ти
и се молиш да дойде по бързо сладката част.
Параноята ми ме плаши
стряска ме насън ,
действително ли съм откачена
и винаги тъжна
намусена
и отчаяна от живота
питам се
защо само това вижда той в мен?
зашо не спира да ме критикува??
толкова ли съм лоша
погледни за бога вътре в мен..

damn damn damn damn :/

I found you :P




Винаги съм се замисляла
за ударите на сърцето ми когато съм с тебе
за това как ускорява и забавя едновременно
за ритъма който е непостоянен
и който само ти можеш да предизвикаш
само ти можеш да спреш дъха ми
да накараш кожата ми да настръхне
да докараш лека усмивка в края на устните ми
да се чувствам в някой сън когато съм с теб.

Всяка вечер се завивам само с мислите ми за теб
и в съзнанието ми само ти живееш ,
само този твой образ , който леко се мусиш
а когато те погледна се усмихваш
и тази усмивка е по сладка
и от най хубавия шоколад
и по истинска и разкошна
от всичко , което този свят може да ми даде.
Би си помислил , че си губя времето
в излишни сравнения и глупости ,
но нито една дума не е достатъчна
за да изкажа това което
кара сърцето ми да цъфти като цвете.

Преди си вървях по пътя на вечното отчуждение
само с един единствен звук отекващ в главата ми ,
сега има много звуци
сега ме оцветяват много цветове
и дори ежедневието ми да ме скапва
единствен ти ме разведряваш
и ми връщаш отново вярата в хората , в света
ти ми даваш тази надежда ,
която всеки друг ми отнема
и тази сигурност ,
която откривам в прегръдките ти (:


Понякога прекалено
Облачна се чувствам
и ти ми говориш
но не ти отвръщам с дъжд ..

страдах от нужда
която ме разкъсваше
сега всяка една рана зарастна
и не ме боли нищо,,

устните ми искат
да пишат по твоите
да изпишат всичката
любов ,
която изпитват
и никой друг
няма да ми е по скъп от тебе
сега мой устни пишете..

p.s And I'm happy that I found you (: