Изтръпнала , в очакване
подминавам хлъзгавите улички
зачреквам своята неохота
и бивам изтръгната
от истинският ми облик.

Разнебитена , в очакване
на неприемливото в мен
на неизказаните мисли
полазващите ме съмнения
и тръпките в корема ми.
Аз дишам!
Аз вярвам , аз обичам и знам!

Иде ми да крещя
на всички хора , докато
малките човечета спрат да ме гледат
с втренчените си зли очички.
Писна ми от всички пиеси
аз съм тук!

Спокойна , отпусната и топла
разголила душата си
в очакване.
Не мога да мисля за хладното утре
нито за изминалото вчера
всичко което имам е едното днес
в което си ти
в което ме прегръщаш с силните ти ръце
и аз се огъвам като тръстика.
В което впиваш дланите си в косите ми
и ме гледаш с очите си
толкова топли..
целуваш с устните си ,
толкова влажни , меки..сигурни.

С тебе , с тебе и само с тебе
и така до края на света.
Душата ми не бе пустиня
ти я озари с нежността си
и сега е една поляна
с теменуги , лалета и калии
излъчваща радост и щастие.

Бях непълноценна
и с теб открих смисъла
в който съм човека
който винаги съм искала да бъда.
Изтъкана от грешки
и странни думи.
цялата бях твоя..