Калипсо




Страните и са нежни
а рифовете криви
очите - неизбежни
а поривите - диви

самата тя е нимфа
по вълните се носи , тънцува
и стъпва с краката си боси
по пясъка жежък - рисува..

нейните бои са думи
нейните четки пък чувства
пряма е , не разтяга локуми
не ходи ами направо препуска

в същината си е бурна
ледена и неопитомена
в плитчините си - ще те допусне
а на дълбко пък ще те превземе..

душата и е крепост
непревземаема и укрепена
знам , защото тя е аз
и аз съм някъде във нея....