Paradise Circus





Сама си се убивам с тази ми любов ,
която е изстрадала от чакане
и все задава поредното " защо ?"
"кога ще дойдеш ? ", " колко още остава да чака "
отговорите вече са ми свършили
заедно с добрите оправдания
цялата безвъзвратно съм прекършена
от своите , собствени желания..


не искам да говоря за липсите си
доста често ме е страх от хората
достатъчно хапчета изпих
но все така не отминава болката..
бродих по изстрадали гари
хиляди влака аз чаках
идва уж някой за залъгване
а накрая остава само самотата
да затяга ,
винтовете около сърцето ми
толкова вече малко остава
до онова крайно пръсване
да бъда просто нищо , счупен камък.


и когато пак отново стана зима
със студа , уханието и всичко
когато съм скъсано платно , картина
или избягам отвъд границите си
ще дойдеш ли , вътре в мрака ми
ще ти допадам ли тогава
когато съм толкова плашеща
че сама от себе си бягам..

love is like a sin , my love
for the one that feels it the most..