Searching for some beautiful




Саморазрушителна съм си
помитам всичко в себе си като лавина ,
всичко в мен КРЕЩИ един КРАЙ...
изчерпвам се от към чувства
думите са ми отровни
а всички действия фалшиви..
НЕ ВЯРВАМ.
изневерих за пореден път на себе си
представата за добро и зло ми е размита
правилно и грешно ?
черно и бяло ?
Всички цветове бягат по периферията ми
чувствам се изгнила като
стара сграда
колоните ми поддават
почвата под мен е рехава...
свличането е неизбежно
разрушенията колосални
и след това забравям..
Забравям какво е чувството да създавам
да съществувам
да градя в и себе си наново
душата ми и съществото ми са в затвор.
Винаги живеех на ръба на чувствата си
и това ме уби.
Сега съм разумна , сега съм сериозна , сега съм силна ?
защо тогава отново умирам от страх
полюсите ми са във война
самата аз съм война - четвъртият конник ,
донесох си апокалипса в себе си..