Saturday, February 26, 2011

Keep steppin





А аз съм празна празна празна
цялата :(
изпита съм като бутилка
и сега ми се ще да си смъкна кожата
да се разкъсам и да викам.
А сега съм просто океан
обаче без водата в него
изтече тя под формата на сълзи
и не остана нищичко..
солта ми само щипе по раните
и беззвучно се гърчи сърцето ми
на "mute" ако си виждал викове
ужасно мъчна е гледката..

светкавици разкъсват небето ми
и ако имах вода
щях да избухна в торнадо
да завлека цялата си болка
като сифон
но съм такава някак незнаеща
не разбирам нищо
а чувам говор от някъде
но не осъзнавам всъщност думите
апокалиптично е , вярвай ми!

за пореден път извършвам бягство от себе си
ах какво безсмислено престъпление
престъпвам границите на тялото си
на съзнанието и се губя ,
губя надеждите
губя и думите
губя душата си
губя и теб
но не е моя вината..

толкова силно се боря
и винаги завършвам като губеща
броя си вече пироните
които всъщност са спомени
но ръждясали
разяждащи , никакви
напомнят за падението
за недостига на дишане
трябва да стана пустиня
и без това
вече съм толкова пуста?!


vol 32973291929939737939 :[

5 коментара:

Do said...

Здравей! Харесват ми нещата ти, напомнят ми за мен (отегчително, но какво да се прави). Но след всеки залез идва изгрев, логично, всичко е само един момент, преход, период. Дори незнам защо ти пиша това, можеби бих искала някой на мен да го беше написал. Поздрави, До.

Калипсо said...

така е . но в тия моменти не ти пука за слънцето изгревите и етц...

Ray said...

страхотно е, но ще те съветвам да гледаш по-весело на нещата(на света изобщо) колкото и да е розов;)))

Do said...

знам :(

Калипсо said...

ти хубаво гледаш , но има моменти в които всичко ти се струва изгубено..