Everyday





Ако любовта ми беше като косата
щеше да расте толкова бързо
когато бива подрязана..
но любовта ми е като
да си отрежеш ръката
повече никога няма да я имаш..
Имам висша степен по мазохизъм
докторантура по наивност
прага ми на болка
е безкраен
и после се оправдавам с това
че ставам по силна.
Каква е ползата на това да си силен
когато вечер не можеш да заспиш
от болката вътре в теб
която те хапе
и дращи
и стене
и се моли
и те превзема
и накрая вече не си ти.
Винаги когато почвам да бъда ,
да се превръщам в най възможното себе си
всичко се срива
и чудовището в мен вилнее
и го има онова "казах ти "
и "не ми пука за никой"...
и в един момент когато всичко е изгубено
и знаеш че не можеш да понесеш повече
се отказваш
и просто съществуваш
нараняваш се външно
за да замаскираш вътрешната болка
която води до
сътресения и кръвоизливи
искам да съм фауст
искам да съм фауст
искам да съм фауст
вземете ми сърцето
моля ви се бе!