Over and Over

"So many thoughts that I can't get out of my head
I try to live without you, every time I do I feel dead
I know what's best for me
But I want you instead
I'll keep on wasting all my time"

Безмълвната апатия , души ме
съблича съзнанието ми
блокира чувствата
машина съм.

Дишам по навик ,
въпреки че не ми достига въздух.
Дробовете ми съхнат
и не е от времето
въздуха разнася безмълвето ми.

Нека достигне до теб
нека океана от моето старо аз
връхлети така бурно на теб ,
че да не може да избягаш от спомена.

Толкова е страшно
как грозният мрак ме поглъща
и меланохолично ходя
черни тапети
скриват моят изгрев
и пари , горещо е
а се чувствам ледена.

Знам
какво и как
но не искам
неистинна летаргия
празни думи
ненужни хора
безразличие
студена еднаквост
облъскващо утро
празни залези
глухота без край.

МРАЗЯ да ме боли главата
от думи , от хора
мразя и липсата
разяждаща душата ми
мразя да губя напразно времето
ровейки в миналото
и като малка кибрито-продавачка
да моля за топлина и уют.

Ако можех , да се самоизпаря
и да нямам очи
руша своето тяло
и изграденото го срутвам
няма сигурност.
няма дом
родена в нищото
дишам ,
но видимо
същност не знам
дори дали съм тук.

И как да твърдя
че ме има
като от мене са
останали
само развалини.

Покорена и разкъсана
е душата ми
скъсай я
твоя е
обичай я , мрази я
изхвърли я
не ме интересува..
върни се , липсваш ми...