What you deserve

"What you don`t know won`t kill you so far
what you don`t know won`t leave you a scar "



Зашивам спомените
с крива игла
убождам се .
Зашивам устните
за да спрат да искат ,
да чувстват , да целуват
да усещат твоите.

Скроих си тиха агония
в която тъмното ,
не беше истински тъмно.
Бях прозрачна и задимена
невидими завеси се спускаха
и видимо бях сама ,
но имаше някой?

Всеки ден съм там
сред останалите
за да чувствам отсъствието на себе си
стигам до един и същ край
и пак съм няма.

Празнотата в корема е отегчителна ,
разяждаща
и знам че съм гладна
и че няма какво да ме засити
гладна за провали
гладна за живот
гладна за да обичам?

Тихо е , а ти шепнеш
страх ли те от тишината?
Стени , напомнящи ми миналото
стени , от които не мога да избягам
дори и извън панелния ми затвор
се ограничавах
стени в пространството
всеки ъгъл
напяваше своята история.

Изяждам останките
от смърдящото минало
вунящо на пустота
изгнило , разядено от червей.
Гложди ме , убива ме
самотата ? хората? ти?

Разкъртени стени
и очертания
кривини и грозни ръбове
слънцето осветлява лицето ми
а аз не чувствам истински
нито един проклет лъч.

Толкова , толкова много
си мислех че зная ,
че те знаят ,
че те ще ми отговорят ,
но въпроса винаги е един и същ
както и отговора
всъщност никой не знае..