Where do I begin




Пътища и думи
изговорени и извървяни..
сенки и хълмове
изкатерени и забравени ,
а аз изгубена се чувствам
и някъде из дълбоките гори
на собствените си емоции бродя..

там не всичко е черно бяло ,
имаше цветове ,
които ти беше избрал
и рисувал с тях по мен
правейки света ми
с една идея по светъл..
но днес цветовете ги няма
стигнаха до една крайност
и спряха да съществуват
изтриха се един друг
обидиха се един друг
нараниха се един друг
и сега всичко тъне в сивота..

колко пъти ми се искаше
да бях малко по умна
или по красива
или дори нещо по
само за да знам
че ще бъда нещо повече за теб
и че ще ме обичаш повече ?

недостатъчна ли бях
и все още ли съм
накриво си поемам дъх
и въздуха не ми достига
целият ми свят
беше пълен с "НЕ"-та
и ти ми даваше "ДА"-тата ,
които бяха от значение..
но в един момент спря
и чувствах все едно
земята ми я удари астероид
и спътника ми спря да се върти около мен
и вече нямаха значение
дните и нощите
имаше го изгарящия бронхите студ
толкова мразовит
че те сковава само
в едното ти дихание..

иска ми се
да се саморазпарчетосам
въпреки че вече надали има нужда
не се чувствам цяла
прекалено големи късове от мене
раздадох
и никой не ги оцени
прекалено много думи изписах
и за никой нямаха значение
прекалено пъти говорех ,
но сякаш мълчах..

искаше ми се да се мразя
и да нямам с какво да чувствам
да не съм толкова детско наивна
и най мразех
болката която ми причиняваше..