Run with the wolves




Трещи над моето небе
и цялата тъга се вие
под формата на дъжд и гръм в едно сърце
където удря , а сърцето тъжно бие.
Тъгата ми ме хапе като вълк
и тъжно вие , тича и се мята
навъсена е и малко и е зле
защото са и счупени крилата ..
да и тъгата може да лети
тогава вече е друга
и спира да човърка и да кърви
превръща се във пеперуда.
Но до тогава ще изгреят
още хиляди луни
а вълкът във мен тревожно ще надниква
ще вие и ще търси , ще скимти
за изгубеното щастие , ще пие
ще ближе раните си свои
и после сол ще им излива
но твърд и корав ще да е той
и колкото и да боли той няма да се скрие
ще бяга през океани , морета и планини
докато не избяга от себе си
от девета в десета през дълбоки води
но в него по дълбока е бездната.
Знам , защото този вълк е в мен
и вечер не ми дава покой
а ти държиш мислите ми в плен
и съм в един постоянен застой.
Мазохистично обаче се връщам към теб
някак си нямам сили тази врата да затворя
и отварят се раните безчет
не знам как себе си да преборя ?