Let The Right One In






а бях забравила колко
тишини трябва да наруша
за да накарам истинската
да изкрещи от гръдта ми
да я разцепи
да бъде свободна.
бях забравила колко
маски точно да разкъсам
за да стигна до собственото си лице.
кожата ми е попила
толкова лъжи
колкото да изгубя вярната ми "аз" .
колкото да стоя в очакване на нещото
което никога не идва
което ръси нови илюзии над главата ми
инжектира ги дълбоко
и страдам от онези самозаблуди
които не променят нищо
а се самоизяждат една друга
удряш се в рифовете на собственото си неверие
и накрая седиш
свит гол , съблечен от всякакви думи
изнасилен от тях
безмълвен
и просиш
правилната тишина .
в която ти е топло
и уютно въпреки че не говориш
споделяш погледите си
и движенията си с друг
и той не се плаши от тях..