Its soul music




Дълго време бях способна да твърдя , че не вярвам . Да точно така , не вярвам
във хората , не вярвам във себе си , не вярвам в любовта , не вярвам на синоптиците ,
нито на теб или на нея ? Всичко , което носих вътре в себе си беше едното лошо време , крайните бурии , урагани , земетресения , цунамита и всички останали бедствия . Носех ги заключени в малката килия наречена моето тяло. Пусках ги да валят , да бушуват над всеки . Отприщвах ги и исках да наранявам , да причинявам огромна доза страдание на този , който се опитва да се добере до мен. Умирах от страх да не би да бъда наранена отново и не позволявах никой да престъпи скапаните ми граници , които сама всяка вечер грижливо чертаех отново , стените които градях лека по лека и в един момент станах всичко това , което до преди време отричах . Една жалка бета версия на себе си , една карикатура , която трябва да бъде смачкана и изхвърлена в коша , един образ който винаги съм ненавиждала.
Няма значение , колко съм била отъпкана винаги ще намеря отново сили да се изправя и колко вие сте ме наранявали , вие най близките до сърцето ми бих ви простила въпреки всичко , дори да не го заслужавате и ще помня само най - хубавото от вас , дори да не си говорим 1-2-5-10 години , винаги ще си имате своето място сред парчетата набързо зашито сърце ..винаги , винаги , винаги.
да липсваш ми
и смехът ти ми липсва
и глупавите ти въпроси
и ужасният ти сърказам
и кривите усмивки
и дългата ти коса ми липсва
и ти покахонтас ми липсваш
и глупавите ти съвети
и нервните ти изблици
ех липсата е нещо ужасно , не мога да я избегна
не мога да я подмина
не мога да и угодя
само я притискам все по навътре
в себе си
и се моля да се стопи
да изчезне , да бъде забравена
а тя рови като със лъжичка сладолед
и иска да излезе наяве и да ми напомня каква съм загубенячка.

вътре в мен , често ми е тъмно
и страшно
и обичам да си гася всичките лампи
да се завивам през глава
да си увивам мислите в бинтове
и да очаквам да оздравеят
и всички рани си ги ближа
като един вълк ,
чувствам се като вълк
сама , тичаща през полетата на живота
скитаща и търсеща , някой , нещо , някога
да се случи
да ме намери
да бъда спасена
да бъда
да съм
искам!

но се спасявам винаги сама
и продължавам
с безкрайният си бяг
и да търся
о , краката ми са счупени
от бродене
износени
а аз като една алиса
съм преследвана от времето
гоня белите му зайци
търся
пътя наобратно
търся теб
и усмивките ти
които да са моят компас
търся всяка вечер
и през деня.

и всичко което искам да ти кажа е
не бягай сега , когато успях да те намеря
о мой лъч надежда!
(: