Gwenevieve




Загубих се във своите тишини
и станах самата мълчаливост
за кой ли път усещам че боли
разкъсаното от тебе трудно зараства..
за кой ли път убивам със дъжд
всичко което за теб ми напомня
поглеждам в огледалото образа чужд
моят отдавна умря и изчезна..
търся причините да зария спомените в пръстта
но нещо вътрешно винаги ме спира
и хваща ме за ръка , връща ме назад
там където всичко просто ме убива
там където срещам се лице в лице
с най жестоките ми демони
там където няма никой и аз съм сама
и бягам отново , защото съм просто страхлива
там където беше любов
сега безразличността я покрива
и наранени със тебе стоим
отчуждени , далечни и сиви..




im choking on my everything for years..
i think is time to let go..