"Ето признавам ти чувствата си....но на лист хартия...от дълго време те обичам...но ме е страх да ти го кажа....страхувам се да не би ангелската ти усмивка изведнъж да слезе от лицето ти след моето признание....така е по-лесно....аз , моите мисли ...писалката,белия лист и....огромните ми чувства към теб..ето пиша го "Обичам те!"...трудно е...дори и на хартия...сигурно ти се струвам лишен от всякаква дискретност ...сигурно си мислиш,че съм много директен...но защо да назовавам истината с други имена..." - в този момент той смачква листа и го хвърля в коша..но не успява да го вкара вътре...просто,защото там вече няма място...смачканите му и изхвърлени чувства прeливат...
0 коментара:
Post a Comment