Ghost in the machine


Призраците на отминалите аз
доволно помахваха от огледалото
и някъде тъмни мисли оцветяваха нощта
със черните си , натежали багри
и там, във едничкият затвор -
малкото ми прашно тяло ,
със своят прекрасен и топъл загар
обратното на студеният му интериор
оплакваше изгубената цялост.

И високо , далече , тази проклета луна
придаваше особен чар на моят траур
с голяма доза от онази тишина
утешавах своят разум
или поне малкото останало от него
защото се смятам за чисто безумна
живея и дишам , храня се аз
от малки и диви лудости , изкривени безумия.

***** ****** *****

Пръстите сами имаха гръд
и следваха своето собствено темпо
във всеки от тях по едно малко сърце
диктуваше техните действия
думи облечени в цвят
повечето черно-бели
имаха своя собствена визия ,
даже и глас
бяха във мен , и без мен , и със себе си.
И просто ми иде да се разкрещя
да забивам по пирон за всеки недостатък
някак си чувствам се една
за себе си дори недостатъчна.
Бедните ми малки хриле
просто изсъхнаха вече
не ми е нужен вашият проклет океан
мога да дишам и без него.
Ако трябва да , ще умра
и без това ми е леко безразлично
в моята безумна тишина
не вирее , не живее , няма НИЩО!