Down to none




Безразличието яде те като червей
а тялото ти превръща се в гротескна мърша
и когато е късно , привечер
и света ти залязва и се стъмва..
а не-вярата на вратата ти хлопа и вика
и със студените си пръсти съмнението се прокрадва
и вътре надълбоко се намъква.
чак душевно те изрязва..
А пък дълбините са ми черни , черни , безпощадни
някакви ужасно празни бездни
пълни са до горе със кошмари
и преследват ме дори на трезво..
Мрака се омотава като шалче
лягам си , ала ми е толкова студено
студът обаче е вътре в мен
облечена съм цялата с виелици..
Дъгите ми са дефицит
ходят ми тъмните тонове
чувствам се като натъпкана със динамит
но фитила още непокътнат е..