White Trash Beautiful

Дни в очакване , което изнервя
дни през , които дишам и се надявам.
Да бях щастлива , но ми е едно такова несигурно съвсем се зачудвам в какво и на кой мога да се доверя всичо ми е едно относително.
Не се разбирам , страх ме е да повярвам дали всичко
което очаквам с такова нетърпение би се случило
ами ако отново си остана сама и в калта :/
ако отново всичко на което съм се надявала се срути.
Животът ми се руши
по всяка една точка
вече не мога да си казвам "да да аз съм силна"
не че не мога да съм
но това незнание ме прекършва
счупва ми мечтите в всеки един прешлен
ако имаха такива..
съзнанието ми кръви и бледнее
докато се утаи бая болка имам да чувствам.
Всичката тая суета ми бърка в ребрата
не мога да намеря правилните думи
за моята шизофрения
една чаша несигурност
хайде още една
ами ако този път отново съм по гръб
ами ако ти си тръгнеш
ами ако?
и после не мога отново да
си предложа сърцето на следващият тип
и после не мога да твърдя че не ми пука
по лесно ми е да мразя всички
и да съм нон стоп на автопилот
щита да не е изключен ..
а сега така се разкрих
че ако пожелаеш би ме счупил веднага..
не знам
не мога
не искам
греша с тази моя предпазливост предполагам
фак ит..