Wednesday, January 30, 2008

Just Cry Baby Cry







(Don't cry no more)
Cause every tear that flows falls into the ocean
And rises to the sky
And then the rain will come
Right before the sun shines...


Пъзел от мисли
вече не знам коя част за къде е
говоря сериозно
но сякаш хората изгубват интереса си
още щом проговоря.
Свикнала съм да разочаровам
и на обратното съм свикнала.
Жертва или Нараняващ
няма разлика
била съм и двете
била съм и без двете
била съм и никой.

Има ли значение
така или иначе
не ме взимат на сериозно
без значение съм
ех
поредното прибиране
и няма очакване
едно глухо отекване
един безкраен вой
агонични пристъпи
на болно създание.

Думите ме пресъздават
думите ме издават
думите от които боли
думите като сол
думите върху раните..

Обратно отброяване
на изминали сенки
шаващи по грапава повърхност
бягат и се завръщат.
завръщат се
и се впиват в плътта
хапят и късат жадно
пируват с моите страдания.

Ох тези дни ми така никакво ,
че не мога да разбера защо и как успявам
да изпадам в такива крайности
така честа смяна
една голяма буца ми е заседнала в гърлото
и не мога да я преглътна
тежи ми.
Имам нужда да не съм сама
имам нужда от усмивки
а се чувствам странно цветна
в сив свят
не съм на място
не съм се чувствала някога
аз не си пасвам просто никъде
мамка му и скапана работа.
мамка им и на хората
идиоти..

0 коментара: