I want you to want me..

Оф , вбесявам се , изтривам се
отърквам се в яростта си и се моля
да се появи някой , който да ме обича
цялата с недостатъците , с глупостта ми
с импулсивността ми , с всичките кривини и деформации.
След поредният привидно сантиментално романтичен филм
ми се иска да има някой който и аз наужким да мразя ,
но всъщност да го обичам повече от всичко.
Искам да се потъпча , да заплълня всички празноти
с барут , да се обстрелям , да се застрелям
с такава сила и такава мощност , че просто да се залича.
Никога да не ме е имало , да не съм била създавана -
ето ме каква съм робиня на чувствата си , на проклетото сърце
не му ли стига разочарованието и болката , че просто се моли за още и още.
Ето такава съм , една наивна по детски му и вярвам сляпо , в добротата им.
На тях , на хората , на думите ,
а ах как искам да се освободя от тия окови на тази моя чувствителност.
Мазохистично се натягам се повече в празнотата на самотата ,
слушам си Muse , набива ми се "I'll never let you go , if you promise not
to fade away , never fade away" бих ти го изпяла , бих ти посветила
всичко мое , на тебе само ако знаех че те има ,ако знаех че ще ме намериш
след всичкото това време осъзнавам само и единствено че съм един плод
на вечно искащото ми същество..имам чувството че съм се превърнала в поредният
консуматор , страх ме е да бъда опитомявана , а как искам...как ми се иска
зимата да свърши ..
Днес реших да наблюдавам дълбокото в себе си , преди окончателно да е изчезнало.
По следит на някой съм , на някой който никога няма да съм , се спъвам , се търся.
Отказвам се. Винаги.
По следите на нещо , което никога няма да стане съм толкова близо , в ума си и никой не вижда , наистина никой не иска.
Трънлива съм цялата , болезнена , горчива - във теб , и в мен и във всичките.
Имали ли сте наскоро чувството , че слепи бродите сред непознати ,
че всяка дума се удря във вас наобратно , с двойно ускорена сила?
Кое е значимото в дните ,
кога в съзнанието ми идва нощ?
кога заспиват спомените
кога стрелките спират болезнено да дращят
и вече не си пионка на времето.
Ох , епитафиьо не ти ли стига толкова изгнила плът ,
че продължаваш старателно да изобразяваш покварата си?
Както и да е ,продължавам да синея в студа...на спирката с всичките чакащи хора.
Не чакам нищо. Наречи го както искаш. Имам избор.
имам часове на блудкаво очакване , преизпълнено и наситено с една крайна повърхност
и навътре с нож трябва да дълбаеш , защото вече ме е страх да ви показвам
какво има , какво съм имала , какво съм искала. мразя ви крайно и в същото време искам да съм като вас , такава сива и мразеща , безразлична и саркастична.
не чуплива
от желязо да съм - за какво ми е така или иначе тая плът?
"Колко студено е станало...
Сега пак ще облека дебелите топли лъжи....ще разхождам безличното, погрозняло лице, а то услужливо/към обществото/ ще се усмихва, ще се разсмива шумно, ще потвърждава и отрича по равно, за да е изгодно на всеки... жалко наистина.
Не знам колко дълго ще вървя в празното.
Дори да се върна и залича следите си или обратното, никога няма да те приближа пак така - оголяла и полудяла от погледа на луната, забравила за една нощ...
Искам да не си спомняше за мен, да можех да спра кървенето...Да бях игла и конец или покривало за Истината...Но не мога."
ето бе пак страдам от тая моя шизофрения ,
това разкъсване на многото лъжи и истини , вплетени в мене.
Възлите на предните дни , ме растърсват до основи ,
растът с всеки изминал ден и все повече се затягат около вратът ми.
Възлите на времето , възлите на промяната , на опасните езици ,
на фалшивите крещящи нужди , на безразборната смяна на величините в хората ,
на низ-а , поредицата от хора които "от днес стават по добри"
Може ли да си самодостатъчен понякога?

тя броди повече от мен ,
мрачината моята сянка..

един ден се облякох цялата в лъжи ,
всички ми споделяха колко зашеметяващо изглеждам и
о , простота , о набързо скърпени думи , о празни хора
живейте в ваща симфония на един безкраен фалш
и се залъгвайте с още по измамни думи,
мойте метафори вече ми се свършват..

жестока, безмълвна, питам само на светло
нощем нося вината и крея..

days away , i still feel you
touching me , changing me
and considerly killing me.