Self strategy?

Така съм уморена
от това човешко високомерие
от тази сприхвост , ленивост, от злобата и съмненията.
Искам да живея в един по добър свят
и защо всичко хора са толкова затворени , самовглъбени и затиснати
в себе си. Вместо да си помагат един на друг
ако видят че някой се дави ще го удавят , вместо да го спасят.
Хора сме само по празниците
хора сме само като съжаляваме някой
но другите нямат нужда от съжаление
те и без друго сами си се съжаляват.
И не знам защо пред всички не мога да съм себе си
винаги го има този страх
че ще ме наранят.
Играя различни роли , пред различни хора
предубедена съм
създавам грешни впечатления ,
но поне не съм разочарована.
Дишам , вдишвам себе си
с целия си егоизъм който съм способна да притежавам.
И ах , как искам да не ми пука
повтарям си го
потретвам го
и залъгвам всички - само себе си неуспях
има дни в който твърде силно вярвам че е така.
И не знам иде ми да крещя
ПИСНА МИ ОТ ХОРА , НЕ ВИ ЩА ПОВЕЧЕ
не ви ща жалките любезности
тъпите оправдания
умишлените разрези дето правите
и после съжалявате за нанесената рана
и аз го правя
ама веднъж направя ли грешка
се старая да не я повторя
и всеки очаква от мене нещо си
да им се невиди и очакванята
за напред очаквам само по лошо време
и по студени хора.
опропастих си дните в чакане на чудеса
и единственото чудо дето ми се случва е безразличето..