Secret!






Here it goes again..

Заключвам вратите , затварям прозорците , спускам щорите , дърпам завесите , пускам си музиката и се заключвам в немощното ми тяло , в черупката пълна с дупки и се крия от света.
Постоянно се оплаквам , вече ми е неудобно. Поставям си граници и някакви правила , които да спазвам за да се чувствам по - добре.
Получавам нов спазъм , поредната тиха агония , в която отново викам колкото ми глас държи , но няма звук , няма никой , само досадния навик , че единственият ми спътник е самотата.
Не не съм луда , просто ми писна да се правя че всичко ми е наред.И знаете ли ..не съм наред.
Бих дала всичко , душа , сърце , съзнание , само за да променя себе си , за да спра да чувствам някак си в затвор съм.
Тялото затвор , вече по навик се отчуждавам , само за да не страдам пак , въпреки че сега страданията сама си ги причинявам , но по добре аз отколкото поредният привидно "загрижен" човек.
Затварям клепачи и без това ми е уморено от съзиране на скапаната истина , игнориращия те свят.
Всичко е една безкрайна сивота. Знам , че определено изглеждам доста жалка , но по добре да си пиша от колкото да буча на нечия глава. Напоследък дори не ми се и говори с никой.
Гледам филми и съзнанието ми попива картини , за които копнее да му се случат , да го сполетът внезапно , да го разтърсят , да ме разтърсят..
и животът ми , сърцето ми . ВСИЧКО.
някак си навика е пуснал корените си толкова навътре в окаяната ми душица ,
че ме е страх да направя каквото и да е , знам че всичко е каквото си го направиш е явно аз нищо не правя по въпроса , от страх ( а уж съм смела??)
всичко води до едно закърняване
и нито това че тичам всяка сутрин в еди колко си рано ще ме оправи
или че вечер късно правя упражнения
или че чета книги
или че имам цели в живота ( за които само говоря тъй като ме е страх че няма да успея , не грешка аз вече дори знам че няма да успея о.о)
или това че се виждам с хора често
и си прекарвам добре
може да ми помогне.
взимам си поредния освежаващ душ , само под водата се чувствам добре.
Измива душевните ми рани , гадната мърстотия впила се във всяка една моя клетка същество.
Знам си проблема , знам и решените..докога ли ще се правя на безразлична или може би така е по лесно.
Бях решила , че тази година ще направя нещо голямо със себе си
и ще има някаква промяна и действително съм надъхана да го направя , заради себе си защото е лесно непрекъснато да хленча как всичко е толкова скапано нали..
и скоро ще съм притежателка на още една татуировка (х
една малка звездичка (моята светлинка , в края на тунела дето ме изважда от глупавия сив транс на опустялото ми съзнание , душа , същество.. , моята Н-А-Д-Е-Ж-Д-А )!!!



p.s And If I would , could you?