Keep Steppin



Остъргвам си мислите ,
нека да са по остри та поне да наранявам качествено.
Студено , с това бих се изчерпала тотално.
Душата ми я чувствам , като една кална яма
дълбока , поглъщаща каквото и попадне и гладна.
О , да гладна е - за нови падения ,
не и стигат униженията , все така наивна , все така доверчиво
гледа и уж вярва..
и се почва провал след провал
но вече си казах че не мога да позволя на себе си
да плача , не знам
усещам се провлачена и някак си грозно скроена
под тъпата кройка се усеща липса ,
която нагло се впива като кама чак до кокъла.
Дори не знам как стигам до тия ми състояния..
в един момент си толкова щастлив или се заблуждавам за пореден път?
Все още не се разбирам ,
не знам дали и хората успяват да ме разберат
изхабих си думите и гледам с тъп поглед унесено
някъде из пространството , крачка напред
ии ссе спирам там сред нищото
улиците криволичат и се разминават
хората се срещат и подминават
толкова непознати
и аз като слепец се чувствам
следваща техите течения
впускайки се в техният океан
на изпокъсани чувства , наранени егота
отъпкани пътища ,похабени мечти.
И не аз не съм празна
колекциорнирам си лица , гласове ,спомени
и разочарования.
Във всеки който съм повярвала и който ама
винаги обещава да е до мен , точно
като имам нуждата не е.
Да ,да тръгвайте си
защото тъпата дума е по вечна от вас
винаги - куха , като всички вас "приятели мой"
присъствието изстива
и накрая ми остава едното прозрачно обещание.
Не искам повече да ме нараняват ,
не искам да се страхувам от това да допусна някой до себе си
не искам да се страхувам от това да обичам
ах да ..не искам
но как мога да се доверя изобщо НЯКОГА?



for every boy that she allows to step on her heart
she comes one step closer to findin what she needs
the sad part is shes still stuck somewhere behind the start
still doesnt know what it takes to make it leave
that tattoo bleeds upon the paid dues
break the rules, to balance the odds, challenge her god
the untrained eye thinks shes got it all together
but the first time i seen her smile i knew better
right down the letters, piece them in order
make sense out of a sentance, give the picture a border
got to sort through the images that clutter the soul
but the photo got fried cause the shutter didnt close
over exposed, too many steps, too soon
killed the pain with a jameson under a blue moon
she climbs, she cries, she waits
how many more can she take before her legs break