Вдишвам се огорчена
напуснах себе си
затръшнах вратата
завъртях ключа тъкмо няколко пъти ,
изхвърлих навика и
го настъпих няколко пъти,
колкото да го заболи ,
но не и да умре.

Раста без корени
неусетно ме затягат
бурени
недостиг на емоционалност
недостиг на сигурност
недостатъчност на въздух
и на някой , който да
ме полива
с топли думи , нежни ласки
да ми гали наръбената кора
разцепена
и да ми лекува лъжите
съхнещи по лицето.

Завързала съм си въженца
така или иначе съм нечия кукла
неясен е кукловода
вървях дълго по коридорите на мълчанието
често си сменяхме ролите
с сянката ми
тя е повече мен от колкото аз нея
тя не знае да губи
и не е тъпа лигла
тя не обича романтиката
и хапе когато трябва
тя е моето покривало
когато ме боли прекалено много.
тя ме пази ,
тя ме обича
тя е моят най голям враг
и най добър приятел
тя е аз и в същото време
е някоя друга , непозната.

Раздирам си образите
очите ми възпоизвеждата
една неяснота
и създават погрешни впечателния.
Трудно ми е да се изчисля
страха пуска корените си
се по надълбоко в сърцето ми
омотава го
като на макара
кой някога
би издърпал конеца му?

Впускам се в
прекалено обяснения
кога ще ми стане безразлично
и ще съм една безвременна
жестока и неясна
сега все едно някой
е забравил да ме научи
как да съм скептична
и недоверчива.

под похлупака на съмненията
се вплитат
просто низ от дни
в които
аз си увивам
думите така близко
до лъжите , че
ги бъркам
и самата себе си обърквам
тази раздвоеност ме плаши

разнебитена съм
като лодката на рибар
и той е забравил за мене
оставяйки ме да
тъна в разрушение
и дупки..