What doesn't kill you makes you stronger



Така , така..колко пъти вече умирам , в истерична агония разкъсвам себе си на части , сея смут и отвращение в чуждите очи - не ме интересуват , не живея за тях , нито някога бих . Страдам от парадоксалност , от скапан морал и остарели ценности , страдам от сърдечна недостатъчност , от подпухнали клепачи , от разцепване на ириса , страдам от себе си.
МРАЗЯ СЕ БЕ , не същност не е достатъчно , вдишвам - издишвам , само пумия е задръстила дробовете и се е насъбрала от към душата , руши я бавно и мъчително , вече май свикнах с болката. Толкова много гнус , засъхнала в сърцето ми и рани и спомени . Сломена съм , но няма да се предам , не и сега , не просто никога.
Моят звяр е гладен , моля те не го допускай близо до теб , до твоя дом , в твоето легло , в твоя ден ..насън е и само вие в агония , през пръстите ми вие , от очите ми ме гледа - теб гледа и като бесен препуска и търси , но намира отломки.
Кръвожаден е иска да къса , да разпорва , да разрушава , да НАРАНЯВА , иска бе!
Самотата е една чистота , която си отива и ни остави без присъствие.
Няма какво да ме притъпи , няма кой да ме притъпи нито болката ,нито сенките ,няма...
Докато се прибирах и музиката просто си бучеше и залепваше лирики по чертите на съзнанието ми като пъзел , мъглата беше обгърнала цялостно светът ми. Аз ли бях в нея , тя ли в мен една крайна липса.
Връхлита от нищото и започва грубата си игра и само ако се заблудиш никога няма да намериш пътя към себе си ще се изгубиш в своя замък - душата , и няма да намериш ключа към стаята с лъчите светлина , реещите се птици и цялата тази приказност.

Вечно във филма , някъде там бях аз. Някъде из лентите на режисьорите , още не прогледнала , не вдишала , но знам прозирах всичко през тухлената ти стена виждах тялото си като на ренген , само че охлузено някак си старо , пусто е.
Всичките ми вътрешности са си там , само дето сърцето ми е разбито и аз не спирам да го храня с някакви илюзии ..
любов няма
привидно стоя си като стар филм , не е класика
просто някакъв
рядко те изваждат от шкафа с книгите
е едно време си бил брилиантен , великолепен ..а сега
тънеш и ти в кюпа на опрашените "ВЕЛИКАНИ"
неадъгава работа..
издърпали са ти кабела от системата
и сега не си нищо повече
от един изтърган и сантиментален образ..
да да , аз живея за сантименталности..

"While I’m living my heart is screaming
For what I can’t forget at all Yeah,
I’m breathing but I’m bleeding
And I’ve got no place to go