Can u?Can u ? can u change me???

Късно вечер е , мъглата си плетеше все така спокойно
гъстите паяжини над заспиващите лампи чийто светлини угасваха с
същата нелогична спокойност.Вятъра търка дъхът си около
премръзналите тела сновящи навън , луната грее в пълната си красота.
Винаги все така еднаква , а в нашите очи показваше себе си
всеки път в една различна светлина..
ех и съм болна , никога не се бях
чувствала толкова разнебитена физически ,
буквално ще се разпадна , ще се разпилея
на частици и ще се надявам да можеш да ме сглобиш правилно..
Прозявам се , клепачите ми се затварят и вътре в ириса изскача
един образ на самата мен , така ухаеща на душевен покой.
как да си изкъртя недостатъците
езика ми се раздвоява , самата аз се раздвоявам
неспирно се измъквам от тялото - затвор ,
но това определено не ме тласка към промяна..
Имам тооолкова малко , а дори него ме е страх да го споделя с света ,
защото ще ми го отнемат , ще ме изпотъпчат
ще стана равна сестра на тревата и кална в съзнанието си като почва
неравна като склон и ще ме газят постоянно.
Аз си имам своите недостатъци и знам че сама
не съм си достатъчна , но вече ме е страх да ви споделям
толкова ми е неистинско , цялото това суетене по цял ден
бръщолевене и прозрачност на едни хапливи хора
които ще те разкъсат стига да им се отдаде случай..
нелепа съм , ах боже каква съм идиотка
винаги винаги искам
искам искам
искам до объркване
и броя , броя лъжите които изричам..
Петя , която винаги се усмихва.
Петя , която трудно преглъща ,
същата тази Петя на която и се плаче доста често
има нужда , но не го прави
прави го , но никой няма нужда да я изслуша.
Петя , която доста често е излишна ,
Петя с разкъсаните черти и сенки под очите ,
Петя , която никога не се наспива
и когато се събуди сутрин и е криво
тази Петя , която тайничко може би те обича
но ти си бил прекалено зает за да и обърнеш внимание,
Петя която пресича все на червено
която си протърква съзнанието от мисли
Петя с болното гърло
която кашля и гледа тъпо..