Far away from the dream!


Мъртвото не може да умре.
Скрибуцам отвътре
като стар стол съм
не се намествай
прекалено удобно
ще се разпадна.

Тичам по магистралата
и всички страхове
са по петите ми
страшни , грозни
и с разкривени усмивки
дебнат всяко мое падение
всеки мой провал
и ако се отдам
напълно на тях
ще ме пречупят.

Странни дни
всичко ми е толкова прозрачно
прозира до корена
призрачно е даже.
Вкопчвам се
в системата си
пълна е с вируси
които настройват съзнанието ми
на негативни честоти
изпълнени с съмнения и гняв.
Гняв към себе си
гняв към околните
гняв към реалността
и този студ ,
който се е загнездил
дълбоко в диафрагмата ми
чувствам го
с всяко следващо вдишване
и по следващото ми е трудно.
Като една стълба е всичко
с всяко стъпало съм все
по близо до тебе
а същевременно
така далечен си ми.

Чудя се колко още
горчилка ще вкуся
за да усетя сладостта ти
колко още устни да целуна
за да почувствам топлината на твоите
и как да вярвам че те има
щом до сега не съм те срещнала.

В приказките всичко е толкова
хубаво
без едно - те са измислица..

е да вярвам
или да бъда поредната
птица с изпотрошени криле
и накъсани крила?

вслушай се в сърцето си..
бъди себе си.
аман от празници
и новогодишни късмети.