Beyond my feelings

Късно е
вечер е
последната
и утре ще е друго.
Зимния прах
полепнал по лавиците
на душата ми ,
някак си ме сковава
кара сърцето ми
да препуска сякаш го гонят
да забавя ритъм сякаш умира ,
зависи от деня , от ноща
зависи и от човека?

Прекалено много сол
вкусиха устните ми
тази година
и много прорези
получих
много думи се изговориха
и всичко загива в пепел.
прекалено хора
не ми оставиха нищо друго
освен
лъжи
студ
и стъкла в сърцето...

Безразличие
имам си своята епитафия..
поредната
отброяваща паденията
страх ме е да се изправя
този път..
страх ме е да повярвам
и само късно вечер
чувам как сърцето ми стене
а костите изпукват
вътре в мен
вътре в навика
вътре в миналото.

Не мога да се оттърся
от черупката си
не мога да бъда правилна
и да функционирам както трябва.

Чувствам се смазана
под натиска на времето
и на спомените..

И ще бъде поредната година
обляна в сол и усмивки?