Six

"never back down
never back down
destroying everything"


Като новородено ,
съзнанието ми проплаква
за първи път вкусило въздуха ти..
аз съм изчезващ вид..
вид на хора , които
от одавна не срещаш често.

Пръстите ми се вкочаниха
от студа по между ни.
Низ от дни
и все снежни ,
с ледените си длани
засипваха косите ми с скреж ,
скреж по устните ,
скреж по кожата..
едно крайно настръхване
нежване на тялото
смесване на топлото с студеното ,
чувствам се нажежена до краен предел
ще изригна
гнева и яростта ми , биха
били способни да намерят всеки
и да го обсипят с тишина и горчива болка.

Светът такъв къкъвто го познавахме
толкова далечен
несъзимерен
и всеки сам погребваше
мъртвите си останки ,
разпръскваше мъглата
около себе си
все по гъсто , че накрая изчезваше.
Любовта бе едно голямо противоречие.


И макар да ми се спи
клепачите ми стоят и гледат
втренчено в твоя ирис
студения син океан
не мога да го гледам повече
имам чувството че ще ме погълне
и че никога повече няма да се намеря.

Бих се разгърнала
в твоите обятия
по всеки един параграф ,
въпроса бе
били ме прегърнал?