Carnival of Rust

Вали сняг .
Покрива
косата ми ,
измива тенорното в мен.

Странно е ,
като риба в аквариум съм..
златна рибка ,
но не изпълнявам желания
хриле нямам
за необятния океан
и съм притисната между
четири стени
коя от коя по чупливи и студени.

А зад този студ какво има друго?
Зад решетъчната изоолация
чувствата могат ли да проникнат ,
метала е несломим
стъклото неприкосновенно
а самата аз неспособна..

Отломки от една отпадачна
реалност.
Изрежи си хора от хартия
така би било по лесно да ги разбереш ,
понеже мене не успя.
Но не си отивай ,
остани за шоуто ,
не би изпуснал атракцията нали?


Вдишвам омраза
и дробовете ми някак вече са свикнали ,
ходя по улицата
и непреклонния студ
нахлува под дрехите ,
там няма нищо - само една гола душа ..
замръзнали мечти и счупени криле..
- Извинете имате ли да ми дадете 2 лева? - пита ме клошарката
- Извинете имате ли да ми дадете едно сърце? - питам аз
- Ненормалница - получавам в отговор..
Лудостта ми се измерва
само в хилядите стъпки на ръба , по ръба , около него
ако съм на този ръб и отвъд няма друго
по добре да скоча..от колкото да съществувам
просто заради идеята..

На часовника накрая
батериите му свършват
стрелките му прашасват
а моят език се вкочани..
всичко е сенки
а когато си отида
няма даже и студ..