Wild Woods

Далечни думи не изричай
когато са лъжи
не казвай за пореден път "обичам"
щом не си обичал ти.

Ще се прострелям някой път
тъй крайно!
Ще се прострелям във главата - ей така
ще викам във агония - безкрайно
ще стена , ще кървя.

Какво не промени животът в мене
какво не промених и аз
как счупва се спомена , бледнее
"сбогом" , думата - отеква в нас.

И носим тази дума във гърди ни
във гърди ни кървави нали
и носим я
и тя тежи ни
но не успяхме да я умъртвим.

Горда бях
пред никого не се прекланях
дори да съжалявам след това
горда бях
пред никого не стрдах
а от вътре не спирах да кървя.

Неспирно нечии друг път аз следвах
нечии друг , но не и мой
неспирно , непроменено
аз вярвах в него - но във мене не повярва той.

Делят ме хиляди години
от онова което бях
по истинска и крилата ми , върни ги!!
горях безметежно , но не изтлях..

Разкъсват дрехите ми
острите ти тръни
оставиха ми само бодливите следи
оставиха ми една обвивка наранена - парчета плът
и една усмивка - за престиж...