On Any Given Night

Много луни изгряха
от онзи ден в който
се чувствах пълна ..
От тогава минаха много приливи
и повече отливи ,
през които нещо от мен си отиваше.

Потапям четката в боята
и нанасям следващия щрих ,
картината се избистря леко ,
но все още е толкова неясна.

Намирам се в центъра ,
в центъра
на тази паралелна реалност
и знам че няма път наобратно.
Самата аз съм наобратно
и времето
и хората
и порядките
един не свършващ цикъл
циклично изчезвам
и накрая единственото което
остава от мене е пепелта.

Не знаех дали съм още жива ,
тоест дишах , движех се
но имаше ли това някакво значение.
наълно застинала съм
между редове и прозорци

Х , хладно се разстила въздуха около устните ми ,
дефект на съзнанието
С , спрях да виждам цветно .
Винаги търсех черното в белотата си.
Бях като ходещ некролог ,
уж привидна до всички ,
а всъщност не принадлежах никъде
бях чужда за теб и за нея , за всички
и най чужда за себе си.

С , сънувам мъж
подавам му недоразвитата си ръка
хайде поеми я или я скърши
скърши бъдещето от плещите ми.

Хвърлях светлосенки
на отдавна несвързано тяло.
Изскубах си кабелите
и си вкарах още
една доза от онази отрова ,
дето всеки ден по малко те убива.

Несъмнено съм съмнителна
нелогична
не разбиращо те гледах
наранявах се
страдах от сиво ежедневие
исках разнообразие
получавах лицемерие
гаснех с печал.

Вечер си лягах с студени мисли
сутин се събуждам и бях все още празна
не можех да обясня на никой
с думи
и в това беше цялата ирония.

тежи ми нещо ,
може би е износеното ми сърце ,
бих отишла да си купя ново
само че намирах винаги магазина
за втора употреба на сърца.

заспивам
и после се събуждам
всичко е един дъжд
един гладен декември
една опустошителна зима..

и после си тръгвамe от себе си
и оставяме кървящите ни кожи..
да бледнеят , да изчезват

this could be the hardest thing to leave without a single trace.
Here without you
Here without you,, I fall apart.
I fall apart