No HEALing..only dreaming


Добре дошъл
във мрачните владения на моята еднаквост.
Не знайно изчезвам
и съм никому нужна
спомените със извити вратове
ме преследваха
като гладни птици
кълвяха плътта ,
раните външно зарастваха,
ала от вътре изгниваха.


От вчера времето се смени
и не запомних мислите си
стрелките ме заблуждаваха
и се омотах в кошмарите си.
не ми понесе светлината.
задръстени са ми дихателните пътища - емоционално
хапя въздуха , но сякаш не завися от него.
Заобикалям въпросите си
пренебрегвам отговорите..
Всичко е едно тъмно вчера
в което бях друга
всичко е едно минало ,
като една прекършена лъжица
ръждясала , но някак жива.
Пред мене няма нищо
едно окапало слънце
зад мене задимени улици
зад мене празни пейки
зад мене наранена същина
зад мене празни слова
зад мене "вървя , пеша рано сутрин , питайки се от къде се връщам и къде отивам"
зад мене..някой друг!


В плен съм
мълча като тъпак
идиотски поглеждам
в плен съм
в плен на собствените си идеали
вместо да се оттърся
аз отново потъвам в показност.
Дера си клепачите
спрете да виждате!
Болката ,ах болката
почва да ми става навик
нямам нужда да се впускам
в кълбо от щастие
умората ми тежи на раменете
огнището пардом
сърцето ми изгасна отдавна
знойна тъга ме убива

фактически съм безсмислена
обтягана от дванадесет точки - часовник.
изкъртвана от навика
да се събуждам - за да живея
неопределимо изнемощяла
но стоя горда и непривикнала към това да съм слаба

мразя си слабостите
мразя празниците
нека празнувам
моят вътрешен мрак
и да се поклащам на глупавия стол
толкова глупаво излята съм
че се счупих вътрено
още от преди да съм проходила..

думите ми бяха лъжовни
още от преди да можех да говоря
чупя още образи от мен
кога ли ще достигна истинския?
толкова неистини бях скрила
че не знаех даже дали съм истинска?