Cold and Ugly




Underneath her skin and jewelry,
Hidden in her words and eyes
Is a wall that’s cold and ugly
And she’s scared as hell.
Trembling at the thought of feeling.
Wide awake and keeping distance.
Nothing seems to penetrate her.
She’s scared as hell.

Лишавам се от цветовете ми ,
знам че някога пръщяха
във усмивката ми
и блестях от тях ,
но и някога бях черно - бяла
толкова лишена от смисъл
че клепачите ми не се събудиха вече.

Шептя на някого , че го обичам
а в следващия момент осъзнавам ситуацията.
Тук няма никой , освен
глагдните , хладни спомени ,
никой друг освен момичето
с скършените крила
всичко е зима ,
една недовършена зима..

И аз като нея ,
толкова недовършена
с трепет очаквам
моя склуптор да ме извая
да замаже грешките ми ,
с длетото да издълбае
недостатъците
да премахне болката
вкопчила се толкова навътре
в ириса ,
та чак ме боли да те гледам.

Вървя отново сама ,
с слушалките в ушите
в съзнанието ми звучи
нежна мелодия от
успокояващи съществото ми звуци..
вървя по самотните улици на града ,
града който ми е далечен и непознат
и в който има едно две убежища ,
които ме спасяват ,
там мога да се скрия от себе си.


Стая , в която и да викаш
гласът ти в крайна сметка става нетвой
желания , провокирани
от безркайна апатия
цели , които не ми вдъхват нищо повече
от страданието заболо
костелив пръст в слепочието ми...



Несъвъразно вали
без ритъм , без такт , без жал
вали..
За кой да се смилява ,
опитва се да очисти градът , светът ти
тебе и всички останали
от мърсотията залепила се в душите ,
от гнева загнездил се по дрехите ти
от лъжите с които заливаш цветовете си.
Крадеш смисъл
крадеш безконечностт
крадеш измислици
и накрая самият ти си
толкова безмислен и измислен
че ти се иска да се самовзривиш
и да изчезнеш някъде си в вечността.

От толкова много игри ,
свикнах да имам нещо
само за миг ,
някой само за час
отсъствието ме плашеше ,
но накрая се примирих..
Бях една послушна играчка??/

НАЛИ????

сама ли си заслужих
това студено отсъствие ://