Inertia creeps 2


recollect me darling...
rise me to your lips..


Красива вечер , така тиха ,
така спокойна .
Грабва ме в покоя си.
Увивам се с нейното тънко було
от сива мъгла и загадъчност ,
лъчите на пълната луна
галят , къпят в светлина устните ми ,
шепнат слова , неустоими
ах как искам да се потопя
в меките ти коси , нощ.

Толкова дни наред
се храня само с усмивки
и ми е топло , приятно
някак си сито ми е.
Блестя като звезда ,
но блясъка ми не се изразява
във величествено сияние
а в най обикновенна шепа топлина ,
ако желаеш хвани ръката ми
и вкуси , ако ли не
винаги можеш да си тръгнеш.

Просторно ми е
непостоянна съм
променлива и еднаква
опитомена и дива ,
но в твоите ръце
веднъж докоснеш ли ме
няма да избягам
дори и дивото да ме зове ,
да драпа с нокти
аз ще остана при теб.
Ще бъда твоята питомна вълчица ,
красива , външно студена
но достатъчно любеобвилна.

Не ме е страх
от мене си
знам колко бях разочарована
и колко очите ми
бяха свикнали да плачат
а сърцето ми да се разпокъсва.
Знам , колко наранена и груба
беше кожата ми отначало
от всичките незараснали рани ,
колко люта бях , вътрешно
и как трудно се погасява урагана ми.

Обаче не се плаши
аз знам че докато
има усмивки
и щастие
топлина в очите ти
и слънце в хладната утрин
нито една зима няма да ме изплаши
нали =)