Future Proof

Дишам , само защото
така трябва.
Държа си очите отворени
от страх , да не ги
застигне мрака ,
мрака който се е оплел
в вътрешността ми
смесил се е с кръвта
и пресушава всичко по
пътя си.

Студено ми е ,
кожата ми настръхва
сновя по самотните улици ,
който винаги са пълни с хора
и са все така сами.

Звезден прах
посипал се в зеницата
и виждах всичко цветно
и вярвах дори
обаче след като се отърсих
от него
остана само почуващата болка
и горещите сълзи
винаги успяващи да те опарят
за да те заболи
но не и дотолкова че да
затъпят болката.

Разпадам се духом
а тялом съм силна
винаги силна
опитвах се
бях ли
или никога не съм била..

Вчера ми беше така далечно
а утрето
изпълнено с съмнения
но ето
давам ти мойто сега
в което получаваш
това което вижаш -
хладен въздух и сковани мечти..