Skin against Skin
Когато сме сами
сме толкова различни.
От тази различност ,
чак ме боли.
различни сме ,
когато прекършваме
думите си
и когато напояваме пръстта
си с този цинизъм.
Знаем цената на всичко ,
а стойността му
е невалидна нас
величина.
Ровя в дълбините
на съзнанието си
и водя люта война
с собствените ми демони.
Пресъхвам
и следващата чаша с съжаление ,
не би унищожила жадата.
Приливите ми ,
ме самопоглъщат
танцувам на лунната светлина
с призраците си.
Сценично съм съвършенна ,
откъм всеки един детайл
за публиката ми.
Опровергавам се
обличам се в
страховете си
и си нарисувах
по добра маска
направих си терапия
забодох игла във
всяка една болежка
с надеждата да
намаля болката.
Дълбоко се съмнявах
да открия , копчето , бутона - червеният.
Да се самоунищожа
да прекъсна жиците на машината ,
на чувствата
на биенето , на сърцето.
Действах опустошително
изчислявах границите
на края
на тялото си.
Още колко време ми трябва
за да се изтрия
заболяха ме пръстите
да тиктакам.
Sunday, December 02, 2007
Пуснато от Калипсо във 9:58 PM
Заглавие Brokedown Palace
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment