Closure




Хей и кога ще пораснеш?
болката е навсякъде
в главата ми
в сърцето ми
не знам къде ме боли повече.
До кога ще съм толкова наивна
и ще ти вярвам
на тебе?
на следващия
и ще се ебавате по един и същи
брутален начин.
МРАЗЯ СЕ
не искам да съществувам
не искам да ме боли
станах толкова лесно ранима
пречупена
и нямам сили за повече
да се боря
да се правя че съм наред
тъкмо свикнах с проклетата самота
и ти дойде
да я изсмучеш от местата където се беше загнездила
и сега няма какво да замести
страха , който се е родил там.
И никога не съм била по уязвима
искам да крещя
искам да се самоизрежа
да си откъсна буквите
но не и отново
да плача
и да бъда разбита?
РАЗБИРАШ ЛИ МЕ?
исках само да си отвориш очите
защо никой не ме оценява докрай?
какво съзирате в мене
не съм само скапана обвивка
имах си вътрешност
чувствах
но сега искам да мразя
и да ги боли всички
нарекоха ме стъклена
и нека
порежете се на остротата ми
кървя със дни
а още не съм се отекла
един цикъл на емоцията
която не затихва
а само изгаря по силно..
изхабих се по краищата
уморена съм да целувам
и да вярвам че е истинско
ръцете ми застинаха там в
глухия въздух
глух за тяхната топлина
и сляпото им желание да бъдат
обгърнати
тялото да бъде обгърнато..

но не само студ
- 10 градуса
и една идиотка
дето си мислеше че
някой би я обикнал
майната им на всичките ..
мразя се в очите които се оглеждам
в очите в които те желая
с които ме посичат
и които забиват думите си безвучно
в грапавия ми кървав ирис..


едно време бях толкова невинна
и чиста
дишах и се усмихвах без да злобея
сега
единственото което вдишвам
е собствената си празнота и злоба.
празно е
празно празно празно
някой успя толкова бързо
да ме опразни
както и успя да се нанесе

мразя дните в които
дори музиката не носи щастие
в които болката е толкова силно
залепнала по кожата
че трябва да я обгарям
толкова много
за да се чувствам силна.
мразя да желая
нещо , някой
за който не съм сигурна?
някога изобщо беше ли наистина с мене?