The Cure


"Times, Nothing's right, if you ain't here
I'll give all that I have, just to keep you near
I wrote you a letter, darling, tried to make it clear,
But you just don't believe that I'm sincere"

Когато спомените те заглушават какво правиш?Запушваш си ушите , притваряш клепачи и се опитваш да блокираш съзнанието си. А миналото? То боли ли те? Непрекъснато ли броди зад тебе като сянка и всеки път щом се обърнеш го виждаш , как се приближава с костеливите си пръсти и му остава още дъх разстояние за да те завладее напълно.

Много хора преживях и винаги си се чудя действително надраснах ли ги тия чувства , които дадените индивиди са проявили в мене , гледам стари снимки , разговори , припомням си моментите , детайлите , дори времето ако щете , какво са казали , как точно са се усмихнали , колко силно са се засмяли..една тиха носталгия се заражда там някъде в дълбините на сърцето ми и то тупти по кръпките , тупти по болежките и старите песни с така удобните и красноречиви ритми , толкова малко думи а такова въздействие..и се унасям в своите мисли , но не мога да заспя.
Вече не сънувам красиви сънища , нито красиви лица. Останаха ми само сенки , които нашепват имената на всички , които ме загърбиха , ме изоставиха и аз в своята несигурност затъвам и се губя , винаги се губя. Имам някакъв страх от собствената ми личност .
Събуждам се . Студено е , цялата съм плувнала в пот. Поредната нощ с тези сенки от миналото , които са се загнездили в мен и не искат да си отидат или аз не съм готова да ги пусна. Странно е , но не съжалявам . Винаги съм давала всичко от себе си и съм изживявала моментите на 110 % ..

Без преструвка , без даже капка лъжовност съм се излегнала , душата ми е гола , съблякох си всичката плът и сценичност , всяка люспа от кожата ми си свалих и бронята махнах , маската я захвърлих в ъгъла и ето ме гола и доста по лека и освободена , сама в моя замък където няма кой да ме нарани и да остави още белези , няма хора които да ме надраскат с груби думи или необмислени действия , сама музиката леко гали кожата и сетивата , играе си с сърцето ми като усилва ритъма му , протяга лениво въображаемите си ръце и разрошва леко косата ми , като небрежен полъх на пролетен вятър..

Разхождам се из рамките на границите си
една недовъшрена симфония
вглеждам се в късният залез
и усещам смута настъпил в дълбините ми
последният лъч обагря чертите ми
и изчезва
обгръща ме само едното небе
и оковите на едно тяло
само това спира душата ми да
полети и да се понесе
с нощният бриз по студеният пясък
да бъде вълна и да милва нечии нозе
да бъде солена и опасна
да я боготворят и да се пазят..
и накрая да си отидат
те винаги го правят.

Неизказани думи
търсят обятия в които
да се впуснат.
Недовършени чувства
обикалят самотно
в своята празнота ,
давят се в петната
на едното лабилно ежедневие
и жадуват за блянове и приказност
жадуват за ласки ,
които не биха ги ранили..
не биха ги счупили.

А преди бях картина
и всички оглеждаха
платната и цветовете ми
после избледнях
и не поискаха да ме реставрират.

Трескаво пръстите
пишеха
и устните нашепваха думи
но не ги изричаха
само ги оформяха
тихичко се отваряха
и ги изговаряха
да не би някой да чуе.

Тихичко гледах луната ,
музиката отново продънваше
съществото ми
а хилядите звезди
осветяваха мрака в мен
изпълваха ме с копнеж
да счупя своите окови
да ме нарисуват отново.

Само наивността ми ме раняваше
но това беше преди
много преди тежката зима да дойде
преди земята да се разцепи
изпод краката ми
и да пропадна в тъмната бездна
където всичко е еднакво
хората са без лица
нямат и силуети
само сенчесто влиание
и тъмно минало.

обречена съм вечно да се отдръпвам вече
и не искам повече
красиви лъжи от красиви хора
по добре студената истина
която да ме заледи със студ
от колкото това досадно
"отивам си - връщам се"
"оставям те - нужна си ми пак , идвам."

- Не , не съм ти играчка , не те искам , не искам неискренност.

словата оттекват
и само се впиват в
грубата стена ,
където още десетки такива
са забивани от времето.
невидимите епитафии
невидимите чувства
остават си нечути
вовеки
от тези за които са предназначени.


Днес избягах , вчера също ..цял живот бягах , но днес се оттърсих от страха си да изгубя за пореден път контрол над себе си.Готова съм да поема отговорнност и да отворя клепачи , въпреки многото падения съм имала и възходи и благодарение на 6 човека бих продължила и до края на света . Щом има достатъчно слънце което да огрява дните ми и въздух , които да дишам , няма някой който да ме спре.
И с колкото и лъжи да ме засипват ежедневно , не бих спряла да вярвам , не бих спряла да чувствам , че съм много повече от поредната епитафия в поредната каменна стена!


I'm searching for the cure
This is a sickness.
Can you hear me love?