On wing of Lead

Утаявам се в страховете си
похабявам си емоциите и мечтите
в мисли за тебе.
не ги заслужаваш
не ме заслужаваш
самата аз не знам какво заслужвам.
Очите ми ме заболяха да плача
и сама съм си виновна за скапаната ми чувствителност
и буцата в гърлото ми не спря да ме дави
да ме дави в собствената ми болка и отчаяние.

Не съм ли достатъчно добра?
къде сгреших отново.
и ако кажа че искам да те мразя
ще излъжа..
кога най накрая някой
ще държи на мене
ще е там за мен ,
наистина.

Усещам сърцето си като
една гнила ябълка
от която бълват червей
замазвам си света
с черно бели истини и лъжи
и ми е все по трудно да дишам
защото накрая всички ме предават
и си отиват
и никой не може да разбере..
никой не иска.

И ето още една треска в тялото ми
още едно разочарование
и се чувствам все по слаба
толкова много ли е да искам да те видя?
да ме гушнеш и целунеш
и просто да си остана така в обятията ти.
жалка съм
гния си из мизерията ми
чувствам се далечна за себе си
непривична някак си
остана ми само скептицизма
не ти вярвам..
на никой не вярвам

хората лъжат и си тръгват..