Corazon of mine


Изгубих се ,
напълно
изцяло
повърностнно
и дълбочинно.

НЕ знам
НЕ искам да чувам
да чувам думите ти
боли ме , съзнанието
от лъжи , от хора.

Искам да бъда забравена
да остана в иреалното
да съм сън и истина
мистична и от плът и кръв.
Изборът ми е да бъда равна с някого
да бъда доверена на някой истински
да бъда с някой истински
да съм забравена и истинска?


Недвосмислици
разяждащи слоевете
кожа , вътрешност
и така през артерии и вени
чак до самото сърце.

Няма нужда да го разбираш
няма нужда да го разбиваш
за кого съм нужна сега
и за кого излишна.
онова което се открива пред очите
е скрито в нас
всичко е еуфоично
смесено , объркано
объркване в водата
в което пътят е слят
а аз разделена
радикално , но неустременно
не искам фарс
хаоса ми чернее
губя се в думите ти.

ИСКАМ те и те НЕНАВИЖДАМ
искам устните ти
и ги мразя
искам усмивката ти
и я презирам
презирам себе си...


Съществувам на границата на света и себе си
почувствай ме
зная причината поради която не-до-пу-ск-ам
недопустимо глупава
усмъртеният въздух гние
изгниват бронхите
трахеята е изсъхнала
поредният недостиг.


Твърде често ли
се връщам в себе си
така мълчалива
и спокойна
мразеща , но
копнееща за теб?

Живея , влизам
търся
слънцето , обвито
в мрака ми ,
защото то не разбира
спомените ми..


Дълбая дупка в себе си
за да се вгледаш
да видиш
че когато обичам
ми е нужно чувството
че ме виждаш..

Всичко останало ме отрича
но и любовта може
да повярва в
безнадежността ми
да си отиде , да ме остави
не ме оставяй
макар аз да го направих първа
не се отричай от мен.

НЕ искам да съм поредното глухо
отрицание
сложно е
но аз не съм прикрита
чакам да ме видиш
погледни , чуй ме
виж ме , виж ме , виж ме!

Болна съм
откакто не мога
да помръдна
и мамя и лъжа с действия
и казвайки истините
едновременно.

Лъжа се , сама се мразя
не се познавам
виждам друга
в огледалото
и то ме лъже.
всички лъжете
ЛЪЖЦИ!!!

Знам , че
изобщо не мислиш за мен
това е правилно
но аз не съм това което виждаш
съсипвам се
нуждая се
потискам се
мълча в кожата си
така никога няма да се докоснем
няма да страдаш от моя
допир
от отровата на върха на устните
...
не знам защо те
помислих за задънена улица
за край ,
ти не мислиш за мен
и не би ме довършил
искам те
защото съм разкъсана на парчета
и имам страх да не бъда пометена
събери ме
макар и да бъде толкова
необратимо..

СЪЖАЛЯВАМ :(