C E R A M I C





Счупи оковите във моя полумрак
и ми върни отнетите дихания
изчезни от бледото ми огледало
от до болка изтощетеното съзнание ..

И аз съм спряла
спряла да се боря
спряла да се надявам
и няма значение колко
ще отброи часовника
и колко залеза ще минат
пред очите ми.
Там в моя сигурен мрак
всичко боли до безкрай.

И ето те лежащ до мен
с безразличният ти поглед
и изкривената ти усмивка
мълчанието ти ни превърна
в роби на тишината ,
роби на сенките , на горчивината
в крайчето на устните ми.

Ти ми отне името
страдам в агония
и толкова думи препускат
в душата , но нито една
не е тази с която
да ме назовеш
една крайна амнезия.

Засей гроздовете на гнева
право в сърцето ми
и като малко дете просещо
за обич , аз гледам към теб
Теб който проби дробовете ми
и сега хриптя и стена
кървава и безсмислена.

Измих студа
и кожата ми се смали
плътта ми прозираше
и от всеки ъгъл болеше.
Изгорях в мрака
и не преувеличвах
Бях болна , вътре в сенките
ако отвориш вратата
там ще те гледа момичето
с най тъжните очи..