Turns to gray



Костите ми растът навън
а тези отвътре гният.
Нямам право на грешки
а напоследък само греша.
Низ от дни , грешки
и седмици без теб.
Изгубих те , а дали те имах?

Страхлива съм
и уплашено избягах
от протегната ти ръка
насинена откъм вътрешност
кървя , кръвоизливи навсякъде.
Течове , пробойни ..потъвам
давя се
заслужам ли
втори опит?

Обещавам , бих била
по старателна откъм грешки
бих ти доказала
че допира ми не наранява
че не бих те наранила.

Бих била по старателна от време
и от спомени
от страна на числата
и незибежните дни в календара.

Манипулирай недостатъка
крещи по отражението ми
мрази ме , но не не ме презирай
аз неумишлено
те наранявах
неумишлено наранявам всеки.
Яд ме е
кръговрат на болното съзнание
тих ден и следващият ,
същият.

Дишам, но
като че ли изкувствено
диханието ми се
изгуби някъде в теб!

за един чвор..