Beauty Through broken glass


Не тръпна в очакване
на грешните слова
нито в очакване
на мъглата да отмине
а в очакване на
грешният човек
и все боли
и все е нов
и все позволявам
сърцето ми да разбиват.

Тръпна в очакване
аз цял живот
и все неподходящата съм аз
сковава ме дълбоко
самият страх ,
дупки дълбае в плътта ,
кърви и после изгнива..

Сянката ми двойник си търси
умори се да играе чужди роли
умори се да бяга , да търси
лъжци и разни подобни.
Ох този театър
така горчиво ме трови
и бликат лъжи
от раните черни
черни от цялата таз мърсотия.
Душевна кал
душевни отломки
душевен погром
мухъл?
празнота
и тази чернилка
побиват ме тръпки от нея.

Сама по себе си
оставам спомен
прашен и забравен
на полицата пълна с спомени
дали някой някога ще ме потърси
и още провали и все нови и нови..
Дали някога би станал читател
на необитавана библиотека
а аз като раздърпна книга
бих ли те запленила със нещо..

И няма те
всичко е странно
някак си пусто е
даже е хладно ,
хлад който
в окови обвива сърцето
и бавно , но сигурно
превръща го във камък.

И гледат ме всичките
тези ми хора
и търсят , очакват
нещо от мене?
Какво трябва най накрая
да направя
за да бъдат всички
просто доволни

Колко от себе си
на този свят
трябва да дам
за да може някой
някога да го оцени
а всичко което аз просто
исках е
някой някъде да каже
"ах колко много те обичам"

;///за Галин..